No. 4 – “Hold on to your kids” от Гордън Нойфилд и Габор Мате
Аз съм Мартина от home of play и тук споделям обобщение на основните идеи от специализирана литература на тема психология, взаимоотношения родител-дете, връзка между тяло и ум, травми, пълноценно развитие и други.
В свят, препълнен със съвети за възпитание, стратегии и бързи решения, е лесно родителите да изгубят от поглед това, което наистина има значение. „Hold on to your kids“ (2008) предлага промяна на парадигмата на родителството. Вместо да се фокусират върху най-новите стратегии и техники, Гордън Нойфелд и Габор Мате наблягат на фундаменталното значение на връзката между родителя и детето.
Kнигата изследва как акцентът на съвременното общество върху взаимоотношенията с връстниците често подкопава тази ключова връзка, което води до повишена тревожност, натиск от страна на връстниците и намаляване на родителското влияние. В книгата се установява тревожната тенденция на „ориентация към връстниците“, при която децата търсят напътствия и принадлежност от своите връстници, а не от родителите си, което възпрепятства здравословното им развитие и допринася за редица емоционални и поведенчески проблеми.
„Hold on to your kids“ (2008) служи като ръководство за родители, които се стремят да укрепят връзката си с децата си, като предлага практически съвети и по-дълбоко разбиране на ролята на привързаността за насърчаване на емоционалното благополучие и устойчивостта през целия живот.
1. Същност на привързаността и значение на ориентацията.
Привързаността е дълбоката емоционална връзка, която се формира между детето и неговата майка или основен родител. Тази връзка не е свързана само със задоволяване на физическите нужди на детето; нейната основа е създаването на чувство за безопасност, принадлежност и безусловна любов, което служи за ориентацията на детето в света. За едно дете, което все още формира своята идентичност и се ориентира в сложността на израстването, родителите му, в идеалния случай, трябва да бъдат неговия компас, който да го води през предизвикателствата и несигурността на живота.
Това родителско напътствие е от решаващо значение, тъй като децата все още развиват важни вътрешни структури, като чувство за идентичност, способност да избират отговорността пред импулса и разбирането на света около тях. Родителите, в качеството си на основни фигури на привързаност, играят ключова роля в оформянето на тези вътрешни структури и в осигуряването на чувство за стабилност и посока.
Гордън Нойфелд и Габор Мате определят шест основни аспекта на привързаността, които допринасят за тази сигурна основа и здравословна ориентация:
Физическа близост: Простият акт на държане, прегръщане и гушкане на детето засилва чувството за безопасност и сигурност, като полага основите на дълбока емоционална връзка.
Подражание: Децата естествено гледат на родителите си като на модели за подражание, имитирайки тяхното поведение и ценности. Това отразяване им помага да развият собствената си идентичност и да усвоят важни житейски умения.
Принадлежност: Чувството, че са неразделна част от семейната единица, дава на децата усещане за цел и принадлежност. Това е усещането, че са обичани и приемани заради това, което са, а не само заради това, което правят.
Значенимост: Знанието, че са важни за родителите си, укрепва самочувствието и увереността на детето. Това чувство за значимост засилва убеждението им, че са важни и имат уникален принос.
Любов: Топлината, обичта и емоционалната връзка между родителя и детето, създават сигурно убежище, където децата могат да изследват чувствата си и да развиват здрави взаимоотношения. Тази безусловна любов е от съществено значение за изграждането на доверие и устойчивост.
Да бъдат видяни: Чувството, че родителите наистина ги виждат и разбират, позволява на децата да развият силно чувство за себе си. То насърчава откритата комуникация, при която децата комфортно споделят своите мисли, мечти и страхове.
Когато тези потребности са задоволени в рамките на връзката родител-дете, децата е по-вероятно да развият сигурна привързаност и здравословно чувство за ориентация, което води до здрава основа за емоционално благополучие и устойчивост през целия живот. Когато обаче децата се обръщат към връстници за първична привързаност, тези изключително важни потребности остават незадоволени, което може да доведе до емоционални сътресения и изкривена самооценка. Тази ориентация към връстници, за съжаление, става все по-разпространена в днешното общество поради различни фактори, включително обществени промени, технологични промени и неразбиране на това какво означава да бъдеш родител.
2. Последиците от ориентацията към връстници.
Когато основният източник на привързаност на децата се измести от родителите към връстниците, естествената им ориентация към напътствията на възрастните се нарушава. Това явление, наречено ориентация към връстници, може да доведе до редица предизвикателства както за децата, така и за родителите.
При здрава привързаност родител-дете, децата разпознават родителите си като надежден източник на грижи, защита и напътствия. Тази привързаност насърчава любовта, уважението и готовността да се учат от примера на родителите си. Тя също така насърчава желанието за близост и чувството за сигурност, особено в моменти на несигурност или стрес.
Когато обаче децата се привързват предимно към своите връстници, тези ползи се изкривяват. Връстниците, по своята същност, не са достатъчно подготвени, за да предоставят последователни и зрели напътствия, от които децата се нуждаят, за да се ориентират в сложните житейски ситуации. Любовта и привързаността, споделяни между връстниците, често са условни и се основават на повърхностни фактори като популярност или социален статус.
Тази промяна в привързаността може да доведе до загуба на родителското влияние. Децата могат да станат по-непокорни, агресивни или затворени. Възможно е също така да са по-склонни към рисково поведение, като например злоупотреба с наркотици или самонараняване, тъй като търсят потвърждение и приемане от връстниците си.
Ориентацията към връстниците може да създаде празнота в живота на детето там, където би трябвало да има родителско напътствие и подкрепа. Тази празнота може да накара децата да се чувстват изгубени, объркани и уязвими, като попречи на способността им да развият здравословно самочувствие и да узреят като отговорни и независими възрастни.
Авторите подчертават, че ориентацията към връстници не е естествено или здравословно състояние за децата. То е следствие от общество, което често дава приоритет на отношенията с връстниците пред връзките между родителите и децата. Като разбират вредните последици от това, родителите могат да предприемат активни стъпки, за да укрепят връзката с децата си и да насърчат здравословното им чувство за ориентация.
3. Ролята на привързаността за подкрепата на емоционалната зрялост.
Зрелостта в своята същност е процес на растеж и развитие. Той включва способността да се разграничаваме от другите, да поддържаме индивидуалността си в групата, да разпознаваме и приемаме уязвимостта, да регулираме емоциите си и да създаваме смислени взаимоотношения. Този процес обаче не може да бъде насилван или заповядван; той изисква грижовна среда, в която децата се чувстват в безопасност, за да изследват емоциите си и да развиват своята идентичност.
В контекста на сигурната привързаност между родител и дете, децата получават емоционалната храна, от която се нуждаят, за да узреят. Те се научават да изразяват открито чувствата си, да се доверяват на инстинктите си и да развиват здраво самочувствие. Напътствията и подкрепата на любящия родител осигуряват сигурно убежище, където децата могат да изследват своите уязвимости, да се научат да се справят със стреса и да развият устойчивост.
Обратно, ориентацията към връстници може да попречи на емоционалното развитие на детето. Когато децата разчитат предимно на връстниците си за приемане и принадлежност, те могат да се усещат принудени да потискат истинските си чувства, да се съобразяват с груповите норми и да избягват да изразяват уязвимостта си поради страх от отхвърляне. Това може да доведе до потискане на емоциите, забавяне на растежа и липса на устойчивост пред предизвикателствата на живота.
При липса на сигурна привързаност към родителя, децата могат да проявяват незряло поведение дори в юношеството си, или като възрастни. Тези поведения, като тормоз, приемане на жертвенска позиция, или изискване на внимание, често са проява на неудовлетворени емоционални потребности и липса на емоционална зрялост.
Не съществува бързо решение или магическа стратегия за насърчаване на зрелостта при децата. Ключът се крие в подхранването на силна привързаност между родител и дете, в осигуряването на безопасна и подкрепяща среда, в която децата могат да изследват емоциите си, да развият чувство за себе си и да се научат да се ориентират в сложността на живота с увереност и устойчивост. Родителите трябва да бъдат светлината, която превежда децата им през често тъмния и страшен свят, като им предоставят емоционалните инструменти, от които се нуждаят, за да процъфтяват.
4. Възстановяване на връзката и култивиране на привързаността.
Авторите признават сложността и предизвикателствата на съвременното родителство. Те разбират, че нарастващата ориентация на децата към връстниците не е единствено по вина на родителите, а по-скоро е резултат от по-широки обществени промени и неразбиране. Въпреки това, те подчертават, че родителите имат силата да възвърнат ролята си на основна фигура на привързаност за детето и да го насочат обратно към пътя на здравословното развитие.
Те предлагат няколко стратегии за устоняване или задълбочаване на връзката между родителите и децата и за възстановяване на привързаността:
Възстановяване на връзката: Давайте приоритет на качественото време с детето си. Това може да включва прости жестове като установяване на контакт с очите, включване в разговори и предлагане на физическа обич. Търсете възможности за общуване през целия ден, например по време на хранене, пътуване с кола или преди лягане. Тези малки моменти на общуване могат да имат голямо значение за възстановяването на връзката между родител и дете.
Изграждане на интимност: Преоткрийте радостта от прекарването на време с детето си, като намерите дейности, които ви харесват да правите заедно. Това може да бъде общо хоби, редовна разходка или просто прекарване на време в разговори и изслушване един на друг. Като насърчавате споделените преживявания и емоционалната близост, можете да заздравите връзката на привързаност и да създадете безопасно пространство за детето си да изразява мислите и чувствата си.
Поставяне на граници: Когато децата пораснат и влиянието на връстниците стане по-разпространено, е изключително важно родителите да определят ясни граници. Това може да включва ограничаване на времето прекарано пред екрана, наблюдение на използването на социалните медии и определяне на граници на някои дейности. Макар че тези граници може да срещнат съпротива, те са от съществено значение за предпазване на детето от прекомерно влияние на връстниците и за създаване на пространство за възстановяване на връзката със семейството.
Дисциплина, основана на взаимоотношенията: Откажете се от наказателните мерки и приемете подход към дисциплината, който дава приоритет на връзката и разбирането. Когато се сблъскате с предизвикателно поведение, се съсредоточете върху разкриването на основните нужди и емоции, които стоят зад действията и поведението на детето ви. Реагирайте със съпричастност, напътствия и подкрепа, а не с наказание или изолация. Този подход не само се справя с непосредственото поведение, но и укрепва връзката между родител и дете и насърчава емоционалното израстване.
Тези стратегии, макар и прости по замисъл, може да изискват значителни усилия и готовност за оспорване на общоприетите родителски норми. Въпреки това, те са от съществено значение за възстановяването на сигурната привързаност към детето ви, която е в основата на неговото емоционално благополучие и развитие през целия живот.
5. Важността на бдителността и проницателността в родителството.
Пътят на родителството не е лишен от възходи и падения. Естествено е отношенията между родителите и децата да преминават през периоди на хармония и разногласия. Авторите, обаче, ни насърчават да останем бдителни, дори когато нещата изглеждат добре. Поддържането на здрава привързаност изисква постоянното ни внимание и нюансирано разбиране на детското развитие.
Една от областите, в които родителската проницателност е особено важна, е тълкуването на социалното поведение на децата. Лесно е да се предположи, че едно общително, социално умело дете процъфтява, докато едно срамежливо или сдържано дете изпитва затруднения. Авторите предлагат малко по-различен поглед над това поведение.
Те твърдят, че срамежливостта, или колебанието около непознати, не е дефицит, а по-скоро естествен, здравословен инстинкт при малките деца. Тя служи като защитен механизъм, който ги предпазва от потенциална вреда. Макар че социалните умения са важни, те трябва да се развиват в контекста на сигурна привързаност към родителите, които могат да насочват и подкрепят взаимодействието на децата си с околния свят.
По същия начин, наличието на голям брой приятели не означава непременно здравословно социално развитие. Всъщност Гордън Нойфелд и Габор Мате предполагат, че ориентираните към връстниците си деца могат да търсят многобройни приятелства като начин да компенсират липсата на сигурна привързаност към родителите си. Въпреки че приятелствата са важни, те са най-здравословни, когато се развиват след като детето е изградило силно чувство за себе си и сигурна основа с родителите си.
Авторите подчертават, че истинската социализация не се състои в това да бъдеш популярен или да имаш широка мрежа от приятели. Става дума за способността да се взаимодейства автентично и уверено с другите, като същевременно се запазва чувството за индивидуалност и се зачитат личните граници. Тази способност се развива чрез здравословни взаимодействия с родители и други възрастни, на които може да се има доверие, а не чрез прекомерен акцент върху взаимоотношенията с връстници.
Заключение
„Hold on to your kids“ потвърждава една фундаментална истина: първичния и наи-силен импулс и потребност на децата е от привързване. Ако тази привързаност не е предимно към родителите им или други грижовни възрастни, те неизбежно ще се обърнат към връстниците си. Въпреки че взаимоотношенията с връстниците са важни, те не могат да заменят съществената роля, която родителите играят в развитието на детето.
Ориентираните към връстниците деца, макар и привидно добре приспособени, често не притежават емоционалната зрялост и устойчивост, необходими, за да се развиват в света. Липсват им напътствията на опитен възрастен, който може да им помогне да се ориентират в сложността на живота, да поставят здравословни граници и да вземат здравословни за тях решения.
Ето защо, същността на родителството се състои в това да насърчаваме сигурната привързаност към деца си. Тази връзка осигурява основата за емоционално благополучие, за себепознание и, в крайна сметка, за развитието на зрял и независим възрастен. Именно чрез тази привързаност децата се научават да се доверяват, да обичат и да развиват чувство за принадлежност. Благодарение на тази привързаност, те се научават да се справят с предизвикателствата на живота, да правят отговорни избори и да намерят своето място в света.
В едно общество, което все повече набляга на взаимоотношенията с връстниците, „Hold on to your kids“ служи като мощно напомняне за незаменимата роля на родителите в живота на техните деца. Тя е призив за действие към родителите да дадат приоритет на връзката пред корекцията и да се грижат за емоционалното благополучие на децата си с непоколебима любов и подкрепа. Да дадем на децата си инструментите, от които се нуждаят, за да се развиват в постоянно променящия се свят като отговорни, независими възрастни, които водят пълноценен и смислен живот.
За авторите
Д-р Гордън Нойфелд е клиничен психолог и специалист детско развитие, известен с работа си в областта на родителството, основано на привързаност, както и с дълбокото си разбиране на значимата роля на връзката между родителите и децата за емоционалното благополучие и устойчивостта им през целия живот.
Д-р Габор Мате е автор и лекар с опит в областта на семейната практика, пристрастяването, травмата и детското развитие. Известен е със състрадателния си подход към пристрастяването и травмите, както и с дълбокото си разбиране за въздействието на ранните преживявания върху развитието на децата.
home of play е пространство, в което споделям начини за свързване с децата ни чрез игра и движение, идеи за психомоторни и сензорни игри за вкъщи, практики за свързване с вътрешното ни дете, опит от практиката ми като психомоторен терапевт и моята перспектива на родител, както и актуална информация за детското развитие и психомоторния метод. Ако ти е интересно, последвай ме в Instagram или Facebook.