За психомоториката
Психомоторната терапия е подход, използващ в основата си движението и връзката с тялото. При децата, това става чрез различни видове игри и двигателни дейности.
Играта е жизнено важна за развитието на детето и връзката между родител и дете. По-долу споделям малко повече за различни видове игри в контекста на психомоторния метод.
Психомоторната игра
Това е игра, въвличаща физическото и емоционално тяло – чрез движение, докосване и взаимодействие със средата.
Психомоторният метод целенасочено използва дейности, основани на движение, за подпомагане на емоционалното, когнитивното и социалното развитие на децата. Методът признава взаимовръзката между ума и тялото, като използва физическата активност за улесняване на емоционалното изразяване, саморегулацията и взаимоотношенията ни с околните.
Когато говорим за психомоторна игра, това често е в терапевтичен контекст или в контекста на психомоторната зала за игра, използвайки специфични материали. Тук споделям как може да използваме потенциала на психомоторната игра вкъщи като инструмент за свързване и общуване между родител и дете.
Видове игри вкъщи
Психоморната игра може да се случва по много различни и разнообразни начини, като аз обобщавам няколко вида игри, които лесно могат да се случват и в “домашни” условия.
ТЕЛЕСНА ИГРА
Какво: Боричкане, гонене, бой с възглавници.
Помага за: Изследване на граници и емоционалната регулация в безопасна среда.
Тази форма на игра, включваща гонене, борба и игриви физически активности, дава възможност за смях, споделено удоволствие и освобождаване на натрупано напрежение и енергия. Тя също така може да освободи ендорфини и да създаде положителни асоциации между родителя и детето. Като поставят безопасни граници в рамките на по-грубата и телесна игра, родителите демонстрират доверие и привързаност. Това позволява на децата да практикуват самоутвърждаване и да развиват увереност, което допълнително укрепва връзката между родителите и децата.
СИМВОЛИЧНА ИГРА
Какво: Използване на въображение и предмети за създаване на истории и сценарии.
Помага за: Развива креативността, уменията за разказване и емоционалното изразяване.
Символичната игра представлява използването на въображението и материали наоколо за създаване на истории и сценарии. Когато родителите участват във въображаемите сценарии на детето си, те дават знак за приемане на творческия свят на детето. Споделената въображаема игра насърчава чувството за другарство, сътрудничество и взаимно разбиране. Освен това, родителите получават ценна представа за мислите, чувствата и преживяванията на детето си, за вътрешния му свят, което задълбочава връзката и разбирането помежду им.
СЕНЗОРНА ИГРА
Какво: Ангажиране на сетивата чрез текстури, миризми и движение.
Помага за: Подобрява когнитивното развитие, осъзнаването на тялото и действа успокояващо на нервната система.
Сензорната игра ангажира сетивата чрез текстури, миризми и движение. Когато родителите и децата се занимават с богати на сетивни усещания дейности, като рисуване с пръсти, готвене, игри с вода, или контейнерите с различни материали - ориз, боб, пясък и др., те насърчават сетивното изследване, емоционалното изразяване, както и не по-малко важното споделено удоволствие. Също така, този тип игри подобрява когнитивното развитие, осъзнаването на тялото и действа успокояващо на нервната система.
ИГРА В ПРИРОДАТА
Какво: Скачане в локви, катерене по дървета, балансиране върху трупи, строене с природни материали, свързване с природния свят, изследване на заобикалящата ги среда.
Помага за: Насърчава креативността, оценката на риска и по-дълбоката връзка със заобикалящия ги свят.
Игрите в природата ни свързват с природния свят и ни позволяват да изследваме заобикалящата ни среда. Когато родителите и децата се разхождат заедно сред природата, по време на което заедно прескачат и скачат в локви, катерят се по дървета, или балансират върху дънери, това насърчава любопитството, физическата активност, емоционалната усещане един за друг и връзката с природния свят.
Играта в природата също така дава възможност за всички предходни видове игри да се случват, но в среда, в която родителят е по-малко напрегнат от последствията - като бъркотия, цапане, чупене на предмети и подреждане след това, което прави тази игра изключително ценна в моментите, в които родителят няма капацитет или усеща вътрешно напрежение, което трудно може да удържи.