На планина с малки деца

В тази статия може да намерите съвети за планинуване с малки деца, списък с хижи и подходящ багаж.

Преди да станем родители, всяко лято ходехме на планина за 5-6 дни с група приятели и правехме дневни преходи от хижа до хижа. Всяка вечер спяхме на различна хижа, а всяка година сменяхме планината и хижите.

Носиш си целия багаж на гърба. Пек, пот и умора. Понякога вали и трещи. Често базата в хижите е… сурова. И, въпреки всичко, цялото преживяване те зарежда страшно много и го очакваш с нетърпение.

С появата на бебета и малки деца в групата, обаче, този вид преживяване стана практически невъзможно. Адаптирайки се към новата реалност, променихме стратегията към избор на една по-достъпна хижа-база и организиране на по-кратки, дневни преходи с децата около нея. Това сме го правили вече няколко години, с деца на различна възраст и мога да споделя малко опит.

При избора на хижа за база съобразяваме следното:

Достъпност: Да може да се стигне до хижата с автомобил, за да се превози по-голямото количество багаж, нужно за малчуганите. Някои хижари предлагат транспорт на багаж с джип, или пък имат багажен лифт, което също върши работа.
Храна: Някои хижи предлагат разнообразна и вкусна храна, подходяща и за деца. Други имат по-ограничено меню, така че може да се наложи да носите допълнителна храна, особено за най-малките. Свежи плодове и зеленчуци винаги са добра идея.
Удобства: Наличието на баня и тоалетна в стаите е голямо предимство, особено с малки деца. Ако няма такива, проверете дали има общи бани и тоалетни на етажите и в какво състояние са. Важно е да видите и дали хижата има ток и дали бихте имали достъп до хладилник, макар и споделен, където да съхранявате храната за най-малките, ако се налага да носите такава. Голям плюс е да има и възможност за достатъчно по-малки стаи (с 2, 3 или 4 легла), в които да можете да се настаните самостоятелно с вашето семейство. По-удобно ще е за всички, отколкото да се опитвате да приспите плачещо бебе в голяма туристическа спалня, заедно с още 15 човека.
Околност: Наличието на поляна, рекичка, или люлки и игрушки в близост до хижата, предоставя възможности за игра и забавление на децата. Разнообразието на маршрути в околността като сложност и дължина също е голямо предимство, защото дава възможност на всеки да си избере подходяща разходка.
Наличност и резервации: Много е важно да не се забравя, че за почти всички хижи ви трябва предварителна резервация, особено ако сте по-голяма група и/или ще оставате повече от една нощувка на хижата. Ние обикновено резервираме 6-8 месеца предварително, тоест в началото на годината за посещения в края на юли и началото на август.

За да си харесате хижа и маршрути, може да разгледате информацията в сайтове като planinite.info или bulgarian-mountains.com. Задължително се свържете с хижарите, за да потвърдите актуалността на информацията и да си направите резервация.

Ето и няколко хижи, които лично сме посещавали с малки деца:

х. Беговица (Пирин) - Тук бяхме през 2021 година, когато синът ни беше на година и 9 месеца, а с нас имаше и приятелче на годинка, както и няколко кучета. До хижата стига черен път, който е доста изровен от камиони, изнасящи дървесина. Ние успяхме да се качим с високопроходима кола, но не е препоръчително за ниски автомобили. В самата хижа имаше възможност да си оставим храна в хладилниците, а тази, която приготвяха, също беше съвсем окей за децата. Хижарят беше приятен човек и на няколко пъти се допитваше до нас какво да ни сготви за групата, тъй като бяхме около 16 човека. За дневните преходи използвахме самар и на няколко пъти се случваше синът ни да направи обедната си дрямка в него. До хижата има малка рекичка, която се оказа чудесна за игра с камъчета и пръчки. Семействата с децата бяхме в хижата, където в стаите имахме баня с топла вода, което е голямо удобство. Баните бяха овехтели, но пък напълно използваеми. До хижата имаше бунгала с повече легла за част от компанията без деца, в които имаше обща баня.

х. Плевен (Стара планина) - Тук бяхме лятото на 2022 година. В компанията вече имахме 4 деца - на 2 г. и 9 месеца, на 2 г., на 8 месеца и на 3 месеца, както и 4 кучета. Нямаше възможност да се качим до хижата с кола, но използвахме товарния ѝ лифт, за да качим повечето багаж за децата. От паркинга за колите до самата хижа има две пътеки - лятна и зимна. Лятната е по-стръмна и с дете успяхме да я качим за час и половина. Зимната е по-полегата и малко по-дълга. Храната на тази хижа беше малко по-еднообразна, но за 4-5 дни съвсем достатъчна, дори и без носенето на допълнителни неща. Все пак, носенето на плодове беше добра идея. В стаите нямаше баня и тоалетна, но имаше две общи бани на всеки етаж, всяка с по няколко тоалетни и душ зони. От едната страна на хижата има зашеметяваща гледка към връх Ботев (безспорно една от най-великолепните гледки от хижа в България), а от другата – чудна поляна и люлки. Освен това, има съвсем наскоро ремонтирано помещение в приземието, в което има пиано, библиотека и достатъчно пространство за игри и забавления, ако времето не е окей. Имаше и много приятни пътеки в близост, подходящи за леки преходи с деца до рекички и поточета. А за тези без деца – и възможност за по-предизвикателни разходки, например до вр. Ботев ^^

х. Загаза (Пирин) - Тук отново може да се стигне до хижата с високопроходима кола. Ние се възползвахме от предложението на хижарите да ни качат багажа с техния пикап и изкачихме пеша осемте километра от паркинга до хижата. Дори синът ни, тогава на 3 г. и 9 месеца, премина почти цялото разстояние пеша, като единствено за последните 700-800 метра го качихме на раницата, тъй като започна да се стъмва, а той вече беше много уморен. Загаза беше хижата с най-много удобства - няколко наскоро ремонтирани тоалетни и бани с топла вода. Храната беше разнообразна и вкусна и дори имаше топ десерти. И тук имаше възможност да си носим някаква храна за децата, която да държим в хладилниците на хижарите. Навес, беседка, малка полянка + рекичка в близост. Не е толкова широко, колкото на х. Пирин, но е достатъчно. Маршрутите за разходка с деца бяха малко по-ограничени, но пак ставаха за няколкокилометрови разходки. Покрай пътеките имаше горски ягоди и това се превърна в отличен стимул за малките да ходят – да ги търсят и да си хапват. Загаза беше вероятно най-уютната от всичките четири “детски” хижи до момента.

х. Преспа (Родопи) - Тук се качихме до хижата с кола. До там стига черен път, който е неравен, но при внимателно шофиране, може да се качи и с нормален автомобил. Пред хижата има леко наклонена поляна, люлки и масичка с пейки. Хижарите са нови, приятелски настроени и се опитват да стегнат хижата, която е спретната. Стаите и тук са само с легла, а банята и тоалетната засега е само една, ако не броим външният нужник с клекала. Течеше ремонт за осигуряване на още една баня с тоалетна. Храната беше вкусна и имаше разнообразие - обичайните боб, леща, салата, ПКС, скара, но и пататник, топ мусака, таратори с домашно заквасено мляко и няколко пъти сготвиха и други традиционни за региона манджи. За закуска имаше пържени филийки, мекици и нещо като катми. Направихме няколко прехода с децата. Един от тях беше до хижа Момчил юнак (около 7 км. в посока), където стигнахме по обяд, обядвахме доста фенси неща (ребра, рамен, торти и всякакви такива глезотии), след което групата с деца останахме и децата си поспаха на хамаци и люлки, преди да тръгнем обратно към х. Преспа. Синът ни успя да измине целия път самостоятелно, с помощта на дивите малини, които го мотивираха да търси следващия малинак и така се придвижвахме доста чевръстто. Другите преходи бяха до връх Преспа и връх Свобода. За връх Преспа си трябва подготвен обяд и пътят не е чак толкова приятен - разоран от камиони, а самият връх не предлага почти никаква гледка, за разлика от връх Свобода. Пътеката към х. Свобода е по-приятна. От хижа “Свобода”, където може да се обядва, до едноименния връх стигат стълби, като на върха има нещо като мавзолей.

Децата истински се наслаждават на времето, прекарано в природата – движат се, дишат чист въздух и са активни. На преходите могат да ходят учудващо много, стига да са мотивирани чрез забавни игри, или пък да имат собствена цел, която да гонят. На възраст 3 години и половина, синът ни успяваше да измине около 7 км. с леко изкачване, а на 4 години и половина вече успяваше да направи около 14 км. в рамките на един ден.

Игрите, на които играхме, за да се придвижваме от една точка до друга, са:

Търсене и “събиране” на маркировки. Според сина ни, те приличат на сандвичи - червената маркировка е с домати, зелената с авокадо, жълтата с кашкавал, а синята с отровна смес. Освен, че ни помага да се придвижваме до заветната цел, учим за маркировките и за това как се ориентираме в планината.
Откриване на природни лакомства. Оглеждаме се за диви ягоди или някой малинак. Последните две години това си беше главната мотивация по време на преходите, а и има ли нещо по-хубаво от това сам да си набереш следобедната закуска. Ако няма ягоди или малини, любителите на пръчки и камъни могат да намерят истински съкровища по планинските пътеки.
Сапунени балончета. Гоненето на сапунени балончета използваме за последните метри, когато умората се е понатрупала, но желанието за игра е нестихващо. Пук, пук – пристигнахме!

Списък за багаж

Храна
- бързи въглехидрати за по-дългите разходки (барчета, ядки, снакове)
- свежи плодове и зеленчуци
- овесени ядки/тахан/сушени плодове (като алтернатива за закуска)
Хигиена
- четка и паста за зъби
- сапун
- тоалетна хартия + влажна тоалетна хартия
- базова козметика - душ гел, шампоан, кремчета, балсам за устни
- кърпа за тяло/лице
Дрехи
- тениски
- къси панталони
- бельо
- чорапи
- блуза с дълъг ръкав
- панталон с дълги крачоли
- връхна дреха/полар (нещо изкуствено/вълнено е по-добре от памук)
- яке за дъжд или дъждобран
- планински обувки (по-добре високи до глезена)
- джапанки/сандали за хижата/банята
- шапка/бъф/кърпа
- слънчеви очила
Аптечка:
- нурофен за деца и за възрастни - сваля температура, обезболява и има противовъзпалителен ефект
- хидратиращи прахчета за повръщане и разстройство (натриев цитрат, стоперол хидра)
- деган (повръщане) и имодиум (диария)
- ентерол, прокомфорт, вомакур - свещички (за стомашен дискомфорт при деца)
- антихистаминов препарат (капки и мехлем)
- виброцил, назик, назориг, отипакс (възпалителни процеси в носоглътката)
- физ. разтвор на ампули
- лепенки, бинт, марля
- крем/прах/лепенки срещу нараняване/протриване
- крем за след слънце
- лекарства и добавки, които си пиете редовно (магнезий, пробиотик)
- спасително фолио (ако правите по-сериозни преходи)
Слънцезащита
Репелент против комари и насекоми
Челник/фенер (+ резервни батерии)
Раница за дневни разходки
Бутилки за вода
Кибрит/запалка
Нож
Телефон със зарядно и кабел
Тапи за уши (ако спите в туристическа спалня)
Хамак
Пикник одеяло

За деца:

книги
топка
фризби
бадминтон/федербал
хартия и флумастери за рисуване
други игри - карти, туистър, настолни…

За бебета:

памперси
мокри кърпички
гърне
бурканчета с храна
лигавник
бебефон
пелена
играчки
раница за бебеносене/самар

За куче:

храна
повод
купичка
нашийник
лекарства (ако приема някакви)
кърпа
паспорт
медальончета за ваксини

Още препоръки:

Направете си планинска туристическа застраховка – произволен застрахователен брокер ще ви свърши работа. Не е скъпа и ще ви даде допълнително спокойствие.
Достатъчно пари в брой - в почти всички всички хижи няма друг начин за разплащане
Споделете на някой близък къде и кога отивате и кога се връщате – за всеки случай
Ако решите да правите малко по-дълъг преход, предвидете достатъчно време - поне 2-3 пъти по-дълго, отколкото бихте го взели без деца.

Такъв тип преживявания определено си заслужават и остават значими спомени у децата. Синът ни забеляза колко по-тихо е, колко по-ярки са звездите, колко приятно ухаят цветята и билките и се удивляваше на животните, които срещахме по време на преходите - насекоми, влечуги, птици и тук-таме някоя сърна. Усещането за близост и лекота във взаимоотношенията също бе осезаемо. Беше впечатлен от различното поведение на възрастните в планината и от това, че се поздравяваме с всеки, когото срещаме по пътеките, след което последваха въпроси относно живота и отношенията с другите хора в града и колко по-различно е в планината. Тук някак връзката и сплотяването с други хора се случва с лекота и радост.

Тези няколко дни, които прекарваме всяка година на хижа, помагат и на нас, и на децата ни да си припомним от колко малко неща всъщност имаме нужда и колко е важна близостта с природата, за да се чувстваме добре и щастливи.

Приятно планинуване!